Филип Шайдеман

Филип Шайдеман
Philipp Scheidemann
	Филип Шайдеман Philipp Scheidemann
германски политик, канцлер на Ваймарската република
Роден	26 юли 1865 г. Касел, Германия
Починал	29 ноември 1939 г. (74 г.) Копенхаген, Дания
Погребан	Касел, Федерална република Германия
Политика
Партия	ГСДП
Семейство
Съпруга	Йохана Диберн
Деца	Лина, Лизе и Хедвиг
Подпис
	Филип Шайдеман в Общомедия

Филип Шайдеман (на немски: Philipp Scheidemann, 26 юли 1865 - 29 ноември 1939) е германски социалдемократ, който обявява Ваймарската република на 9 ноември 1918 г. и става втори неин канцлер.

Започвайки своята кариера като журналист, Шайдеман става делегат на Райхстага за социалдемократите през 1903 г. и скоро се издига до един от основните водачи на партията. По време на Първата световна война Шайдеман, заедно с Фридрих Еберт, е водач на мнозинството от партията, което продължава да гласува доверие на войната, докато в същото време подтиква уговарянето на компромисен мир. Когато социалдемократите за пръв път влизат в кабинет по време на управлението на принц Максимилиан от управлението на Баден през 1918 г., Шайдеман влиза в правителството като министър без пост.

След абдикацията на кайзер Вилхелм II на 9 ноември, принц Максимилиан се отказва от своя пост и на негово място застава Шайдеман. Въпреки че новото правителство си поставя за цел да поддържа конституционна монархия, Шайдеман, застанал лице в лице с възможна работническа революция, обявява Републиката от балкон в Райхстага, без да се консултира със своите колеги. Това решение се оказва окончателно и необратимо.

Шайдеман продължава да служи като лидер на временното правителство, което управлява следващите няколко месеца. След срещата на Народното събрание във Ваймар през февруари 1919 г., Еберт е избран за райхпрезидент, а Шайдеман става канцлер в коалиция с Германската демократическа партия и Католическата централна партия. Филип Шайдеман се отказва от поста си през юли заедно с ГДП, поради несъгласие с Версайския договор и след това никога не служи в правителството, но остава в политиката като кмет на Касел (1920-1925) и след това като делегат на Райхстага. Шайдеман отива в изгнание след превземането на властта от нацистите през 1933 г. и умира в Дания скоро след началото на Втората световна война.

Библиография

Es lebe der Frieden, 1916.
Der Zusammenbruch, 1921.
Der Fürsten Habgier, Die Forderungen der Fürsten an das Notleidende Volk, 1926.
Die Sozialdemokratie und das stehende Heer, 1910.
Der Feind steht rechts!, 1919.
Memoiren eines Sozialdemokraten, Zwei Bände, 1928.
Das historische Versagen der SPD. Schriften aus dem Exil. Hrsg. von Frank R. Reitzle. zu Klampen, Lüneburg 2002.
Kasseläner Jungen – Mundartliche Geschichderchen. (Pseudonym Henner Piffendeckel) Faksimile-Druck der Ausgabe von 1926.